Щастливият странник

От безплодните италиански ферми до тесните нюйоркски квартири — никоя имигрантска фамилия не се бори по-яростно за оцеляването си от Анджелуци-Корбо. Начело застава Лучия Санта — съпруга, вдовица и майка на две семейства. Нейната желязна воля ги превежда през Депресията и първите години на войната. Но не може да предотврати сблъсъка между американските и италианските ценности. Нито насилието и кръвопролитието, които неминуемо ще ги последват.
Посветен на майката на Пузо, "Щастливият странник" изстрелва през 1965 г. автора в голямата литература, като става основа за следващия му роман, донесъл му световна слава — "Кръстникът".
"Когато Кръстникът отвореше уста, чувах гласа на майка ми. Чувах нейната мъдрост, нейната непреклонност и нейната неизтребима любов към семейството и към живота въобще… Смелостта и лоялността на Дона идваха от нея; неговата хуманност идваше от нея… И днес аз знам, че без "Щастливият странник" не бих могъл да напиша "Кръстникът". Това е най-добрият ми роман."